След раждането си  на 22 април 1451 г. в Мадригал

След раждането си  на 22 април 1451 година в Мадригал де лас Алтас Торес, Кастилия и Леон, Исабела I Кастилска става втора в линията на заместничество на короната на татко си крал Хуан II Кастилски, женен за инфанта Исабела Португалска, след по-големия си полубрат Енрике ІV. Момичето е кръстено точно на майка си Исабела – име, което по това време не е необятно публикувано в Кастилия. Две години след раждането на Исабела обаче се ражда и по-малкият й брат Алфонсо – това я измества в линията за заместничество на престола на трето място. Когато Енрике е на 26 година и е женен, само че към момента няма деца, възможностите й въпреки всичко се усилва с една концепция.

Брат й, Енрике IV, приема трона, откакто бащата им умира през 1454 година Исабела и майка й обаче се реалокират да живеят в Аребало. Някъде тогава майката на Исабела стартира да демонстрира признаци на психическо заболяване – нещо, което постоянно ще се среща и при нейните наследници. Не стига това, само че фамилията непрекъснатата изпитва липса на пари, тъй като макар че в наследството си крал Хуан II се грижи втората му брачна половинка и децата да са финансово обезпечени, синът му Енрике не извършва неговата воля. Когато новата кралица – Хуана Португалска – ражда първото си дете, Исабела и брат й са отделени от майка им и са заведени в кралския двор в Сеговия. Кралица Жуана ражда момиче – Хуана – за която доста от придворните настояват, че не е биологична щерка на Енрике.

Мнозина загрижените за властта барони се опълчват на краля и упорстват по-малкият му брат Алфонсо да го замести на престола, получавайки купата Принц на Астурия. Те обмислят даже концепцията за принудително събаряне на Енрике с брат му, на което Исабела се опълчва изрично като е съгласна само Алфонсо да бъде разгласен за правоприемник на Енрике. Самият крал обаче отхвърля всичките „ великодушни “ оферти на бароните – в това число да разгласи брат си за правоприемник – което става причина за директен боен конфликт с неговите поддръжници. Така се заформя борбата при Олмедо през 1467 година, след която крал Енрике е заставен да признае Алфонсо. Но упорства той да се ожени за щерка му Хуана.

След злополучната орис на Алфонсо, благородниците се надяват, че Исабела ще стане законна наследница на трона. Самата тя е на мнението, че Хуана не е законна щерка на брат й, и надлежно счита, че фактически заслужава купата Принцеса на Астурия. След като я получава, тя е на път да стане един от най-интересните монарси в историята.

През 1893 година, малко повече от 400 години след съдбовното корабоплаване на Колумб, в Съединени американски щати е издадена монета с изображение на Исабела. Същата година тя става и първата жена, показана на възпоменателна пощенска марка в Съединени американски щати, когато е показана дружно с Колумб на марката от осем цента.

Именно с поддръжката на Исабела Христофор Колумб съумява да си разреши пътуването, което довежда до откриването на Новия свят, с което донася благосъстояние и нови земи в Испания. Когато индианци са върнати като плебеи, Исабела иска те да бъдат освободени.

Исабела и брачният партньор й Фердинанд II основават прословутата испанска инквизиция, с цел да подсигуряват, че евреите и мюсюлманите, които неотдавна са приели християнството, се придържат към новата си религия. Тя също по този начин заповядва всички евреи и мюсюлмани в Испания, които отхвърлят да одобряват християнството, да бъдат неотложно заточени.

От седемте й деца две са мъртвородени. Пет доживяват до зрелост, едно от които е Йоана, с прякор „ Лудата “ поради психическата си неустойчивост. Дъщеря й Катрин Арагонска обаче става първата брачна половинка на Хенри VIII, правейки Исабела баба на британската кралица Мария I.

Когато Исабела Кастилска се омъжва за Фердинанд Арагонски през 1469 година, те сплотяват двете си царства дружно, макар че поддържат детайли и на самостоятелност. Преди техния съюз е подписан предбрачен контракт, в който се споделя, че ще споделят властта „ tanto monta, monta tanto “ – „ равни противоположности в баланс “.